Село Марково се слави с най-големия масив на мавруд в България
Село 
Марково се намира в полупланински регион. Разположено е на 5 километра южно от град Пловдив в северното подножие на рида Чернатица, в по този начин наречената " Родопска яка ". Преходноконтинентален климат с алувиални, алувиално-ливадни и хумусно-карбонатни почви. Земеделската земя в землището на с. Марково възлиза на 18 000 дка. Основната просвета, отглеждана в землището на селото, са лозята, като тук се намира най-големият масив на мавруд в България.
В доста по-малка степен към този момент са застъпени черешовите насаждения, на фона на масивите, съществуващи допреди 15 години сред Марково и двете прилежащи села: Първенец и Белащица. Свързва се с Пловдив чрез два пътя: един водещ към кв. " Коматево " и един към Район Южен. Още два асфалтирани пътя водят надлежно към пазарище " Родопи " и към с. Първенец. Над селото се намират неповторими каптажи още от римско време, от които се е водоснобдявал античният Тримонциум.
Според преданието, когато през XIV в. турците нападнали Пловдив, един от пълководците, сполучил да откри част от водоснабдителната система, по която града се водоснабдявал с вода от Марково. С разрушаването и спирането на водоснабдяването се ускорило завладяването на крепостта. За премия Султанът подарил Марково дружно с цялата му местност на пълководеца си за негово и на наследниците му притежание. Последен държател от тоя жанр бил известния пловдивски отличник турчин хаджи Измаил бей (Исмаил бей). Части от акведукта могат да се видят и през днешния ден. Това са руините, намиращи се на транспортния " Коматевски възел " в град Пловдив.
Данни за селото има още от преди Освобождението. В един турски указател от 1576 година, селото съществува под името Маркува. За името съществуват три хипотези. Според една легенда, името на селото е обещано от самия Крали Марко. Според втора, едно семейство от село Павелско, носещо семейството Маркови, се заселило тук и то дало името на селото. Според трето поверие, името на селото идва от тракийската дума " мар ", което ще рече вода (оттам и името на на местността " Марата " - мястото, където е римският каптаж) и турската дума " кьой " - село, тоест " село при вода ", по-късно е побългарено на Марково. Това е по-приемливата догадка и е обяснима с това, че римляните са каптирали точно извора в местността " Марата ", намиращ се на към половин километър югозападно от селото, с цел да водоснабдяват Тримонциум. Този извор се употребява и през днешния ден.
Най-вероятно селото поражда от непрекъснато заселили се ратаи и служащи, работещи на двата огромни турски чифлика, които закупили земята от бейовете. Християнското население се усилва от жителите на към този момент несъществуващото село Захридево, което се намирало на пет километра североизточно от Марково, напуснали го по време на чумната зараза през 18 век.
Има сведения селото да е посещавано от Васил Левски и Захари Стоянов, като последният е пренощувал в Марково на посетители на Нася Ханджията (Атанас Бакалов) и там съумяват да основат комитет от няколко души. В навечерието на въстанието, обаче Наси изказал всичко, каквото чул и видял, по какъв начин са го посетили и впрочем, на хаджи Исмаил бея.
След Руско-турската освободителна война, през селото минава делегация от пловдивските консули на Великите сили на път за Инджекароското ханче в Централните Родопи. Целта им била да се срещнат с капитан Петко Войвода - бранителя на мирното християнско население. По това време той водил борби с разбунтувалия българите-мюсюлмани в Родопите англичанин на турска работа Сенклер паша.
По времето на Третото Българско царство турското население последователно напуща Марково и се изселва отвън рамките на страната, продавайки парцелите си на новозаселили се българи, които идват от селата в планината, основно от Добралък и Косово. Много заможни жители също купуват парцели в селото като това дава опция за оформянето му като летовище. След 1915 година при преселването на арменци в България, доста от тях си построяват вили в селото, като преди 1944 година броят им доближава над 100. След 9 септември 1944 година градежите на вили не престават, като в селото се оформят две вилни зони - едната по-голяма, югоизточно, а другата по-малка - западно от него.
Населението е източноправославно. Църквата в селото се назовава „ Света Троица “ и е издигната през 1865 година В землището на селото има няколко параклиса: „ Св. Георги “, „ Св. Атанас “, „ Св. Тодор “, „ Св. Неделя " и " Св. Никола ". В центъра на селото се намира новопостроеният параклис " Вси български светии ". В селото има главно учебно заведение " Св. Св. Кирил и Методий ", чиято постройка е издигната 1921 година Първото учебно заведение в селото датира от 1870 година Читалище " Алеко Константинов " е учредено през 1901 година
Непосредствено над Марково стартира парк " Родопи ", в който се намират курортите " Здравец ", " Студенец " и " Бяла църква ". В дефилето на потока, на километър от селото, се намира местността " Манчевото " (още известна като " Ремсова поляна " ),която е прелестно място за отдих. Поляната е благоустроена: има маси, пейки, огнища, заслон, чешма и сцена. Наоколо е заобиколена от огромни дъбове, чиято сянка дава хладина през летните горещини. До нея може да се стигне по няколко пътеки, пресичащи ручея " Марата " с дървени мостчета, или по горски път, за искащите да я посетят с автомобил. Над нея има хълмче, на което се намира параклисът " Св. Георги ". На билото на един от върховете, ситуирани югозападно от селото, е ситуиран различен параклис - " Св. Атанас ". На поляната към него, благоустроена от Търговско дружество " Руен ", са ситуирани маси и пейки за туристите.
Над селото се намира връх Калоян. Нарича се по този начин поради преданието, че при един от походите си, Цар Калоян е разпънал своята шатра в подножието му. От върха, като на длан, се вижда Горнотракийската равнина. Този връх се употребява постоянно за делта- и парапланеризъм.
Южно от селото се намира местността " Калето " (още " Зандана ", " Калояново градище " ), ситуирана на едноименния връх. Там се виждат остатъци от римска цитадела, която е охранявала античния път от Пловдив през Централни Родопи към Беломорието. Навремето същия този път бил настелен с каменни плочи, които след това жителите от близките села, употребявали при градежите на домовете си. В поречието на " Марата " се намират деистващи и до момента два каптажа от Римско време които са водоснапдявали античния град Тримонциум.
Инфо: www.rodopi-bg.org
